Skip to content
Десетки шофьори водят дела срещу Пътна полиция за скрити в храстите камери

Десетки шофьори водят дела срещу Пътна полиция за скрити в храстите камери

Десетки шофьори водят дела срещу Пътна полиция за това, че са били санкционирани след заснемане с камери за превишена скорост, които не са били поставени регламентирано на пътя.

Advertisements

Мнозинството от жалбите се основават на заповедта от 18 юни 2021 г., с която разпорежда автоматизираните технически средства и системи да бъдат видими за останалите участници в движението.

Това показа проверка на „Телеграф“ в районните и административните съдилища в страната. Мнозинството от делата по този казус все още са висящи, тъй като заповедта е сравнително нова и жалбите са пускани след издаването й от министъра на вътрешните работи.

Заповед

Заповедта е издадена на 18 юни 2021 г. от министъра на вътрешните работи и буквално гласи катаджиите да не се крият зад, пред и около храсти и други обекти, които пречат на останалите участници в движението да ги забелязват от далече. Също така в нея е посочено, че камерите за скорост трябва да се поставят на места с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Тези два компонента обаче често не се спазват от униформените и стават атакуеми в съда.

Контейнер

„Електронният фиш страда от липса на съществен реквизит по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно надеждна индивидуализация на мястото на извършване и заснемане на нарушението“, посочва в мотивите си съдия от Пловдивския районен съд в свое решение от юни 2022 г., с което отменя фиш за 600 лева – глоба за нарушение от 109 км/ч при ограничение от 50 км/ч.

В друго свое решение съдия от Хасково отбелязва в мотивите си следното: „Точното място на заснемане на нарушението е съществен елемент от индивидуализацията на нарушението, най-малкото с оглед преценка въпросният пътен участък дали попада в зоната на действие на пътен знак В26“. Подобен казус има и по дело в Монтана. Жалбоподателят е отбелязал следното.

„Патрулът на КАТ бе спрял в нива край пътя и не се виждаше. Самата камера ARH CAM S1 беше скрита до контейнер за смет и по този начин не бе видима за движещите се по главен път II-81”, се посочва жалбата от шофьор на микробус, който е бил санкциониран за превишаване на скоростта с 32 км/ч над ограничението в участъка от 80 км/ч.

Сбъркано

Прави впечатление, че повечето дела срещу електронните фишове падат по-трудно в съда. Има обаче една вратичка, която умело се използва от адвокатите.

Това е съставянето на протокола от катаджиите след приключване на работата с камерата, разположена за заснемане на нарушители на скоростните режими.

Често посоченото в него е сбъркано. Униформените са длъжни да попълнят протокол, в който описват с абсолютна точност разположението на мобилното автоматизирано техническо средство и система (АТСС), зоната за засичане, часа и времето на действие и т.н. Тук често катаджиите бъркат данните, координатите не са точни, а не са и малко случаите на непопълнени протоколи.

Все основания за отпадането на електронния фиш, дори и да е изготвен изцяло по посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити.

Заплетено

Освен срещу скритите камери на Пътна полиция съдилищата у нас буквално са залети с жалби срещу свалени регистрационни номера, т.нар. дерегистрация, където ситуацията е страшно заплетена.

Проверка на „Телеграф“ показа, че мнозинството от жалбите се водят от фирми и лизингови компании. По-малък е броят на шофьори частни лица, които са били санкционирани по този начин и обжалват.

Няма жалби от водачи, които са били пияни или дрогирани по този казус. Те жалят по друг – оспорват резултатите от кръвните изследвания и дрегерите. По закон регистрацията на МПС се прекратява за срок от шест месеца до една година (чл. 171, т. 2а), когато автомобилът се управлява от неправоспособен водач или при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или за употреба на наркотици.