От години живеем в болно време. Страдаме от какво ли не – панически страх за бъдещето, безсъница, безпътица, преяждане, безпаричие, скъсани връзки между хората, сърбеж, омраза, газове в корема или обикновен махмурлук. В същото време, ако се загледаме в телевизора, би трябвало да сме добре. От рекламите става ясно, че в живота няма невъзможни неща – фармацевтичните компании ни облъчват с лекове за всичко, обещават, че самолетът няма да кацне до последния ни дъх. Енергото ни топли и носи светлина в домовете. После идват банките, готови да решат на минутата всеки проблем, който се лекува с пари. Следват политиците с добрите новини. Тези дни ще е още по-хубаво. Ще ни навести и Дядо Коледа с подаръци за всеки.
Неговата обаче наистина не е лесна. Пишат му по какви ли не въпроси, хора от цял свят и на всякаква възраст. С малчуганите му е лесно. Те още не познават съмнението и вярват в приказната мощ добрия старец. Ние обаче знаем, че всичко е въпрос на техника и се измъчваме с неудобните въпроси. Не вярваме, че белобрадият ще ни отговори, каквото и да има в торбата си.
Защото най-опасната болест на нашето време всъщност е кризата на желанията. Затова цялата приказна мощ на техниката май не ни служи за нищо.
Репертоарът, с който разполага човекът днес, за да живее, е несравнимо по-богат и всеобхватен от всичко, което е имал досега. Независимо от това, тревогата е голяма, тъй като съвременният човек не знае какъв да бъде. Липсва му фантазия, за да изобрети сюжета на собствения си живот. И продължава да се измъчва с неудобните въпроси.
Нелепа ситуация. А идва Коледа. Нека тези дни оставим тъгата си да поспи. Когато доскучае, тя сама ще ни събуди. Дотогава – просто да празнуваме.
