човекът дойде до плажа да му кажеш: „Съжалявам, тези са резервирани, ти не можеш да ги ползваш” и да го върнеш. Това и по закон няма как да се случи”, допълва Димитров. Особено през юли и август, когато недостигът на свободни чадъри и шезлонги е най-голям, концесионерите са си изградили стратегия, за да преодолеят модата с оставени плажни кърпи върху шезлонгите от ранни зори. „Единственото, което можем да направим, е да съберем хавлиите, и когато дойдат хората, да им ги върнем, защото това не е начин на запазване”, споделя още концесионерът.
От 1 юни всички концесионери трябва да са назначили необходимите двойки водни спасители, които да гарантират безопасността на ивиците. Проблем обаче и тази година ще е липсата на обучени кадри. Причината – повечето избират да работят на басейн. Проблем е и сезонната заетост на спасителите. Според водния спасител Стефан Иванов е добре държавата да помисли тези кадри да бъдат обезпечени и през зимата.
Опитни инструктори споделят горчивия опит от практиката си, че обучени спасители след година-две опит или се отказват от професията, или отиват да работят зад граница. „Казват, че вземат като начало 2500, на места имат и по 3000 на басейн. За евро говорим. Тях ги задоволява това – квартири им осигуряват, храна им осигуряват”, споделя Васил Алексиев, инструктор „Водно спасяване” към БЧК.
Концесионерите у нас са изправени пред предизвикателството да комбинират кадри, за да гарантират не само брой спасители на ивицата, но и безопасност. „От няколко години наемаме по-стари на възраст, но съответно гледаме да ги комбинираме на пост да са млад – физически добре подготвен и съответно по-възрастен, но пък с по-голям опит”, разкрива новия метод Николай Димитров. Не крие, че недостиг все пак ще има.
Източник: Нова тв
