Сирни Заговезни са последният голям празник на зимата според старите български обичаи. Празникът не е на постоянна дата и се пада седма седмици преди Великден, винаги в неделя. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
На Сирни заговезни всички роднини се “прощават”, като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват “Прощавай!”.
Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена – портокал, пожелават се “сладки заговезни” и “леки пости”. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението” или просто „Прошка”.
Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, и затова има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната.
В Североизточна България този празник е известен като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.
