Срещнах тази възрастна двойка на площадчето в квартал Княжево. Възрастният мъж се взираше през стъклото на колата. Аз минах покрай тях и подхвърлих, че имат много хубава запазена кола. Дядото ме погледна, усмихна се и сподели, че винаги е мечтал за такова бмв, но няма възможност и просто гледа отвътре как изглежда…
Заговорихме се. Споделиха ми, че никога не са имали финансова възможност, но се гордееха, че са много честни хора. Оказа се, че са почти на 90 години и не успях да повярвам
– Така е синко – каза дядото – годините минават, но любовта остава. Тя ни съхрани през времето. Не са ми трябвали пари и коли, щом имам нея. Знам, че скоро ще си отидем, но не съжалявам за нищо. Най-голямата ми победа е, че останахме заедно през целия ни живот…
Насълзиха ми се очите от тази трогателност и искреност. А бабата само го стискаше за ръката и го гледаше с почитание и истинска любов. Радваше се от цялото си сърце.
Попитах ги дали мога да ги снимам до колата, защото искам да разкажа тази история и на хората. Съгласиха се на драго сърце и дядото каза, като за финал:
– Виж каква хубава снимка. От една страна е материалното, което винаги съм искал, но не съм имал. От другата страна е любовта, която цял живот имам. И 5 живота да имам – пак ще избера нея