Skip to content
Тежка катастрофа малко преди Нова Загора

Тежка катастрофа малко преди Нова Загора

Пътувам от Бургас към София. Малко преди Нова Загора на магистралата виждам много коли на аварийни.

Advertisements

Спирам, отивам да видя какво става – катастрофа, една кола стои смляна в средната лента, до нея на асфалта лежат и не мърдат трима души. Виждам човек в светлоотразителна жилетка. Решавам, че е полицай, но после виждам, че не е, а липсва и полицейска кола. Оказва се тираджия, станал свидетел на катастрофата, и по своя инициатива започнал да регулира движението.

Така Костадин Костадинов описа онова, на което е станал свидетел по-рано днес. И добавя:

“Намесихме се и ние, сложихме авариен триъгълник, започнахме да махаме със светлинни сигнали на бясно каращите коли, за да не се блъснат в ударената кола. Пострадалите се оказаха нелегални емигранти, мароканци. Казахме им да не се движат, докато не дойдат лекарите, за да не пострадат повече – така са ни учили в курсовете на Червения кръст по бърза помощ.

Междувременно обаче, по дяволите, нито една кола не спря да пита какво става и дали имаме нужда от помощ!!!! Нито една, а минаха десетки коли!!! Полицията дойде след около 30-35 минути, линейката след още 5-10 минути, пожарната 2-3 минути след линейката. Всички действаха бързо и професионално, макар и според мен да закъсняха.

Но пък в такава ситуация минутите текат като часове, така че не искам да ги осъждам. Има и друго – докато бяхме на магистралата поне 3 пъти щяха да се блъснат коли в нас! Имаме човек със светлоотразителна жилетка, пуснали сме сигнални светлини на колата, трима души махаме с фенерчета и даваме светлинни сигнали и въпреки това “състезателите” буквално щяха да ни отнесат на няколко пъти, заедно с катастрофиралата кола.

Обикновено в такива случаи нападаме прогнилата държава и разпадащите се нейни служби, и почти винаги имаме основание. Обаче, драги сънародници, кого да нападна за това, че никой не спря да помогне в нощта?!? В заключение ще кажа само едно – БРАВО на този българин, който сам, на свой риск в началото на цялата ситуация е предотвратил по-голяма трагедия. Един човек, но голям българин, когото сега като пиша се сещам, че дори забравих да го питам как се казва. Човеко, който и да си ти, покланям се пред теб!”