Пациентите вече не трябва да търсят кръводарители, за да бъдат оперирани
Край на спорната практика, при която пациенти и техните близки са принуждавани да осигуряват кръводарители преди операция или хоспитализация.
Пациентите не могат да бъдат задължавани да представят определен брой кръводарители като условие, за да бъдат приети в болница или да им бъде извършена планова операция. Това става ясно от официална позиция на Министерството на здравеопазването, изпратена до Асоциацията на пациентите,
активни в здравеопазването.
До позицията се стига след сигнал за случаи, при които лечебни заведения са изисквали от пациенти дарителски бележки за определен брой кръводарители преди прием или операция.
От Министерството на здравеопазването са категорични, че подобно изискване не може да бъде поставяно като задължително условие за лечение, ако то не е предвидено в нормативен акт.
Кръводаряването в България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност. Осигуряването на необходимите количества кръв и кръвни съставки е част от организацията на здравната система и не следва тази отговорност да бъде прехвърляна върху пациента или неговите близки.
Още един важен момент е, че няма общо нормативно изискване кръвта за конкретен пациент задължително да бъде дарена в същия град или административна област. Тоест лечебно заведение не може да откаже документ за извършено кръводаряване единствено защото то е направено в друг регион на страната.
От здравното ведомство подчертават, че доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано, тъй като достатъчните запаси от кръв са жизненоважни за здравната система.
Това обаче не означава, че човек, нуждаещ се от медицинска помощ, трябва първо да намери кръводарители, за да получи лечение.
По конкретния сигнал Министерството ще изиска информация от съответното лечебно заведение. Ако бъде установено, че практиката няма нормативно основание, ще бъдат предприети действия за нейното прекратяване.
Случаят поставя важен въпрос – доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано, но не и превръщано в своеобразна „такса“, която пациентът трябва да плати, за да получи необходимата медицинска помощ.
