Балъците свършиха, чорбаджиите сами да си сервират. Малоумните работодатели пищят, че са принудени да наемат полуграмотни , след като докараха туристическия бизнес до дъното.
Туристическият сезон пак бил пред провал. Хотелиери и ресторантьори реват, че тази година няма да могат да прилапат парите на тлъстите германки и трижди по-мощните им руски посестрими, защото им липсват работници.
„Ко ши праим, напрао ни знам – няма персонал, ве“, вайка се един от чорбаджиите на характерния местен диалект. Някакъв нагъл селчо, построил край Черноморец тенекиено заведение Бог знае с какви пари и разрешителни, публично се оплаква, че никой не щял да дойде да бачка цяло лято за 700 лева на месец и му се налагало да събира полуграмотни цигани от сливенските села. Че и се сърди, все едно предлага 7000 лева. Може би пък, ако предложи по-достойно възнаграждение, ще се намери „пирсонал“ – нямам представа, но явно и той, защото даже не отваря дума за това.
Апропо, самата дума „персонал“, която се използва за бъхтащите неуморно труженици, показва ясно отношението на работодателя към служителите му. В общи линии то е същото като към инвентара и посудата – „трябват ми 5 човека, 200 чинии и 3 климатика, за да отворя“. Не е изречено публично, но не е и нужно – отношението към човека като към модерен египетски роб се усеща от всеки, грамотен поне колкото Черната Златка.
Няма работници, лумпени такива, защото вие лично ги изгонихте. Всичко здраво и читаво с повече от два неврона под фонтанелата вече си е било камшика за Гърция, Испания или Португалия. Кой ще стои прав 12 часа, ще се гърби пред шубера и ще бърше потта от челото си с ръкави за 350 евро, които накрая може и да не вземе? Ще търчи цял ден нагоре-надолу, ще търпи пиянските капризи, пощипванията по задника от туристическата сган, а за капак и миризливият собственик да се опитва да го прекара през кревата си (знам за поне 10 момичета сервитьорки, които са ми се оплаквали от похотливите си началници по морето)?
Непрестанните унижения от работодателите, мизерни, мухлясали стаички за спане и вчерашната манджа да е днешният му обяд – това е ежедневието за служителя в туристическата сфера. Е, имам лоша новина за вас, туристически „босове“ – няма такива балъци вече. Младото поколение може да не разбира от пълен член и запетайки и да не препрочита Милан Кундера, но едно нещо започна да научава – да си прави сметката вярно. Дори в съседна Гърция една сервитьорка ще взема 1000-1200 евро при много по-доби условия на труд и с нормален в отношенията със служителите си работодател.
Всъщност може би правилният термин е „меринджей от туристическия бранш“. Да се чете – тъпо копеле, цървуланко с няколко капнали му по случайност хилядарки, които смята за едно лято да удесетори и да се върне в родното си село, за да открие свинеферма, защото всъщност само от това разбира. Въпросният социален индивид не обича да плаща осигуровки, данъци и да издава касови бележки. Смята, че за 700 лева е владелец поне от калибъра на Леонсио от „Робинята Изаура“ и персоналът е негова собственост, с която може да се гаври, да обижда и накрая да я захвърли в края на сезона, без да й плати последната заплата, договорена на юнашко доверие.
И какво се оказва в един момент – че наивниците са свършили и ще му се наложи сам да върти миризливата гюдерия по бара, а ремонтирания при д-р Енчев задник на неговата булка да обарват друсаните ирландци. Отмъщението на работника към собственика? Не, това е просто пазарният принцип в най-чист вид.
А и май по-горе съм сгрешил. Всъщност, балъците не са се свършили. Това са недалновидните работодатели, които сами си провалят бизнеса. Причината да няма читави хора за нищо е не само в липсата на ред и законност в държавата, но и в наглите чорбаджии изедници, които продължават да третират служителите си като роби, които да експлоатират денонощно.
ЕВГЕНИ ЧЕРТОВЕНСКИ/ в. „Уикенд“
